Младежката група и лично Мария Тодорова, която вечерно време свири в едно нямо кино, за да си изкарва прехраната, предлагат беседите да се изнасят сутрин. Учителя приема предложението им и беседите почват на Изгрева точно в 5 часа. Общият окултен клас започва в 5 ч. сутринта от 28 март 1928 г., а младежкият клас — от 27 април 1928 г. От 21 октомври 1930 г. започват утринните слова в неделя, в 5 ч. Школата се разраства. Съборите и съборните беседи са посещавани от над 1200 души. Това са оглашените, които харесват учението и търсят светлината. В школата има честни, предани и вглъбени в Словото същества, за които всичко са Учителя, Словото и Школата. Една такава сестра е Анка Шишкова — Миличката. Тя има отлична обхода с всички приятели. В клас Анка сяда на определен стол по средата на салона и щом започва беседата, цялата става на слух и не вижда околните. Някои я бодат с игла, за да проверят доколко тя слуша концентрирано Учителя. Тя дори не ги усеща и продължава да слуша съсредоточено. Както живя скромно, така и скромно си замина от този свят.
